петък, 19 май 2017 г.

Разреваващото Книжно Предизвикателство



Здравейте!

Знам, знам, пак не се появявам в блога, не пиша толкова често, колкото ми се иска, но какво да се прави има и такива периоди, нали?
НО, днес се появявам с едно предизвикателство, в което реших да се включа още щом прочетох за какво става въпрос. Благодарностите за яката идея и изготвянето на цялото събитие може да отправите към Криси от "Diagnosis Abroad" , Нат от "Претрупаното Книжно рафтче" и Ваня от "Ari's Dreamy Place", а ето тук слагам линка към събитието във фейсбук, където ще разберете всичко необходимо за предизвикателството (кога започва, какви са категориите и др.).

Ето го и моят TBR списък за Разреваващото Книжно Предизвикателство:

1. Детска книга, която така и не прочете като малък:
Предполагам детските книжки, които не съм прочела са доста, но имам мнооогоо време да го направя, нали? Тук се чудех коя измежду "Ян Бибиян" от Елин Пелин и "Тайната Градина" от Франсис Бърнет да прочета. Избрах втората, така че книжке, с която направих опит преди време, очаквай ме...

2. Книга от over-hyped автор:
"Град от кости" от Касандра Клеър е моят избор за тази категория. Касандра е адски обичан автор, а след като изгледах сезон и половина на Shadowhunters, реших, че ми е време да се гмурна в света/световете създаден/създадени от тази женица.

3. Книга, която си се заклел никога да не прочетеш:
Само ще напиша Хари Потър и толкова.

4. Книга от нов автор за теб:
"Лукреция Борджия" от Дарио Фо е моята избраница. Искрено се надявам да ми хареса.

5. Книга, чиято корица те е привлякла:
Ами тук доста се чудех коя точно да е тази книга. В крайна сметка избрах "Гордост и Предразсъдъци" от Джейн Остин, като говоря за невероятно красивото издание с твърди корици на A&T Publishing.

6. Книга от издателство, от което си се олял със закупените книги:
Ами това издателство би трябвало да е Егмонт, но скоро тяхна книга не съм купувала, затова след него следва Ибис и за тази категория или ще бъде "Град от Пепел" или с "Град от кости" ще покрия и тази категория.

7. Книга, която е в купчината ти за четене от минимум 3 години:
"Wuthering Heights" от Емили Бронте. Мда много искам да я прочета, имам я, но нищо не правя по върпоса. *е това ако не е тъпа работа, не знам кое е *

За бонус категорията, която не мисля, че ще направя не съм си избрала точна книга, но вероятно това ще бъде "Pillow Thoughts" от Кортни Пепърнел.



Ами остават часове до началото, аз нямам никакво търпение вече. Надявам се да се включат повечко хора. Пожелайте ми късмет и разбира се очаквайте пост, в който ще разберете как съм се справила.

Ето и едно малко надъхващо музикално поздравче:

сряда, 10 май 2017 г.

13 причини защо...


Това, което днес ще направя е малко по-различно от просто ревю.  Ще ви поговоря/попиша за една книга, която в последно време нашумя супер много, тъй като на 31 март излезе екранизацията ѝ на малкия екран в лицето на сериала "13 reasons why", който btw е направен много добре и го препоръчвам повече от горещо на всеки от вас.
Good Job, Selena!💞

Мисля, че за едно по-хубаво и пълно изживяване на историята тези, които са чели книгата трябва  да видят и сериала, защото той играе ролята на продължение, на допълнение (поне според мен). Показва неща, които няма как да сме разбрали в книгата, просто защото е нямало как да бъдат вмъкнати.(Аз така направих и съм супер доволна)
От тук идват и разликите между книгата и сериала. Разлики, които са много полезни за сглобяването на цялостната картина. Например времето през което се развива действието или по-голямата роля на някой герои. Но това са неща, за които ще ви разкажа по-подробно в следващия си пост свързан с "13 причини защо".




За тези от вас, които може би не знаят за какво всъщност става въпрос (което ми се струва малко вероятно вече), еми нека ви светна малко. Това е историята на Хана Бейкър, едно съвсем нормално на пръв поглед момиче, което се мести със семейството си от друг град и започва наново в ново училище с нови хора, с надеждата, че всичко ще е окей и ще е различно от преди, но историята ѝ завършва със самоубийство. Нещата се объркват и честно казано не можах да си обясня защо. Лош късмет ли? 
Но това е и историята на онези тринадесет човека (и всъщност всички афектирани от смъртта на главната героиня), на които Хана оставя касети със записани истории за това какво всеки от тях ѝ е направил. Записала им е причините за своето самоубийство.

"Седях. И размишлявах. И колкото повече мислех, навързвайки събитията в моя живот, на толкова повече малки парченца се разбиваше сърцето ми."

Замислих се над това как може да се стигне до ситуацията едно момиче да реши да отнеме живота си. Какво толкова може да се е случило? Това г-ца Бейкър разказва в книгата/сериала. Разказва го в онези записани касети адресирани до тринадесетте виновника. Тийнейджъри взели грешни решения и направили глупости довели до това един човек да отнеме живота си. Те са виновни, и след смъртта на Хана, в сериала, получаваме възможността да видим как те се справят със ситуацията. Изпитват ли вина? Биха ли върнали времето назад? Биха ли променили събитията ако можеха?
(Пиша "в сериала", защото в книгата всичко се случва през гледната точка на само един човек - Клей и се случва за отрицателно време, в което просто няма как да ни бъде показано какво става с всички след самоубийството, но пък мисля, че и това като фактор е важно и интересно за нас зрителите/читателите и е добре, че са го вмъкнали.)




В книгата, също така нямах шанса да "опозная" (така да се каже) героите от записите по-добре и се радвам, че в сериала бяха развити като персонажи и дори на моменти ме караха да ги съжалявам, но само някой от тях. Всеки беше направил нещо на Хана, дали директно или зад гърба ѝ няма значение. Било то клюки, снимки, навлизане в личното ѝ пространство или много по-ужасни неща, отново няма значение, защото в крайна сметка тя се самоубива, но касетите, които оставя след себе си са доста голяма заплаха за тези хора и те се опитват да направят всичко възможно тайните им да останат скрити.

Искам да вметна обаче нещо и за самата главна героиня. Не мисля, че в цялата история тя е невинна. На много моменти ѝ бях ядосана. Най-вече когато ѝ се искаше хората около нея да забележат, че има нужда от помощ. Че собствения ѝ свят рухва, че в училище я малтретират малко или много, но честно казано ключа е в говоренето и споделянето, неща които тя не правеше. Не всеки е длъжен да познава признаците на човек в депресия или човек със самоубийствени наклонности. Нито родителите ѝ можеха да ѝ помогнат, нито Клей, нито училищния съветник. Няма как да помогнеш на този, който не иска да му се помогне.


"Dream big they say. Shoot for the stars. Then they lock us away for 12 years and tell us where to sit, when to pee and what to think."

В заключение на този пост искам да вметна, че това е сериал, който наистина трябва да се изгледа от колкото може повече хора и най-вече тийнейджъри. Сериал, книга, история, за която всеки трябва да говори и споделя с повече хора, за да разберат и те и да предадат нататък и с две думи да стане една верижна реакция (което малко или много се случва, защото наистина много хора го гледат и са чели книгата, и във всяка социална мрежа се обсъжда).
В този сериал предполагам много от вас, аз също, могат да открият себе си  и смятам, че това може да помогне на много хора и да ни научи на важни неща, да ни накара да се замислим, да ни накара да променим начина по който се държим, да ни накара да потърсим помощ ако мислим, че имаме нужда от такава, но ни е страх да си го признаем.
Но може би най-важното е, че показва една реална картинка и ни учи на един страшно важен урок, че всеки човек е различен, всеки възприема нещата различно, някой по-навътре от други, че малките неща за теб може да нямат значение, но за друг да имат.

"Maybe you think I'm being silly. I'm some stupid girl who gets all worked up over a little thing. But little things matter."
 "Hannah got hurt. It happens. You never really know what's gonna hit how. You really don't know what's going on in someone else's life."

Никога не знаем кой как ще реагира и приеме нещата, защото не знаем какво се случва в нечии живот или в нечия глава (както пише и в цитата отгоре). Просто не знаем, затова трябва да внимаваме какво казваме и как се държим, трябва да се стремим да сме добри, да правим добро. Трябва да се стремим да не влизаме в ролята на някой от тези 13 човека, да се стремим да не сме от онези, които прилагат физическо или психическо насилие над друг, но и да се стремим да не сме от тези, които ще стоят безучастно отстрани и само ще наблюдават нередностите, които се случват.(винаги ако можеш помогни)*гледам към теб Клей*. Защото и в двата от тези случаи ние ще имаме вина, ще сме виновни, че насилваме някого или че не сме направили нищо, за да спрем това насилие. Ако правите нещо такова, спрете, защото дори и това да е само книга или сериал, те засягат real life issues, неща които виждате често, ако не всеки ден. И дори това да е само художествена измислица (базирана на съвсем истински неща и преживявания на автора и негови близки, познати), такива неща наистина се случват и хора наистина отнемат живота си за нещо, което на нас може да ни се струва не толкова важно. Аз определено не бих искала да съм една от 13-те, а вие?

P.S. Идеята ми беше малко или много да предам нещата, които ми направиха много силно впечатление в книгата/сериала. Затова са тези цитати, тези подчертани изречения. Искам някак си да допринеса към цялостното послание на "13 причини защо", защото наистина има такова. Ако човек просто се замисли над показаните/написаните неща, ще разбере колко сериозна е темата, всъщност. Да, за някой може изброените причини да не са кой знае какво, но както е написано на няколко пъти по-горе "всеки приема нещата различно", so, не съдете преди да сте видели, изгледайте го, дайте шанс и не се вглъбявайте толкова в това "ама тези причини са толкова тъпи" ; "как ще се самоубие за нещо такова" и други такива, просто се опитайте да видите цялостната картинка. О, и се надявам поста да ви е харесал. 😃

сряда, 3 май 2017 г.

Какво прочетох през Април

Здравейте!

Отново дойде момента за равносметката за изминалия месец и плана за новия, НО от днес нататък моя милост официално се отказва да пише тук TBR списъче, което 99% от времето не изпълнявах. Така че ще виждате само книгите, които съм прочела през съответния месец, както и по няколко изречения за всяка от тях.

Е, да започваме:



1. "Milk and Honey" - Rupi Kaur
Мноого ми хареса. От известно време съм си влюбена в поезията и тази книжка определено завладя сърцето ми. Освен изпълнена с важни теми, в нея имаше и илюстрации, което ми хареса също много. Препоръчвам я, ако има още някой, който не я е чел, тъй като от момента в който излезе нашумя много. 
P.S. Трябва да си я купя да си я имам.😄



2. "History is all you left me" - Adam Silvera
Това е спонтанното четиво на месеца. Мярнах я случайно в Goodreads и ми хареса анотацията, изтеглих си я и я прочетох, и ревах, и ми хареса, и беше хубава....Не знам защо не написах ревю, но може и да напиша. (Април месец не беше много продуктивен за блога 😐)



3. "13 причини защо" - Джей Ашър
Реших да я прочета, защото както повечето от вас може би знаят за сериала, който излезе преди около месец. Прочетох я, изгледах екранизацията и цялото изживяване беше хубаво и ми хареса. Историята е интересна, а сериала е добре направен. Откакто го изгледах, два поста свързани с книгата/сериала ми се въртяха в главата и единия все още ми е в Чернови, така че може да очаквате нещо в близките дни. 






4. "Аз още броя дните" - Георги Бърдаров
Невероятна, брутално истинска, тази книга ме остави без думи. Наистина не знам какво да кажа за нея. Нещата разказани в нея са важни и се надявам повече хора да я прочетат, аз се радвам че го направих макар и след дълго отлагане и мъдрене дали да я чета или не, но все пак си бях поставила за цел да чета повече от български автори, така че...

Радвам се от числото на прочетените книги. Не са нито много, нито малко. Надявам се този месец да продължавам в същия дух и да съм малко по-продуктивна тук в блога. И сега едно музикално поздравче 💗.


петък, 14 април 2017 г.

Имам нужда от промяна



Тази година не започна по най-добрия начин за мен и дори не знам дали има конкретна причина за това. Просто така се чувствах, сякаш нещо не е наред.
Бях изпаднала малко или много в нещо, което с приятелките ми нарекохме LIFE SLUMP (е, едва ли ние сме го измислили, сигурно вече някой го е направил long before us).
Нямах мотивация за каквото и да е. Тогава се случи и лекото замиране на блога. Зарязах го, защото нямах желание да пиша, не знаех за какво да пиша. Не четях, защото не ми се четеше. Общо взето само и единствено мързелувах.

По  някое време после се посъвзех. По принцип обичам да съм заета и когато не съм затрупана с хиляди неща за вършене to keep me busy, изпадам в състояние на едно голямо нищоправене (няма такава дума, но все тая).
През Февруари  най-сетне се накарах да напиша дълго отлаганото ревю на "Никога Достатъчни" и от там нататък навлязох бавно в ритъм. Възвърнах мотивацията си и започнах да правя всичко онова, на което бях натиснала паузата. През Март започнах  и да си тренирам редовно, което е едно невероятно събитие, което ме държи през по-голямата част от времето мотивирана и изпълнена с желание за всякакви неща.

Well, стигаме и до Април от който изминаха вече цели 14 дни, в които аз отново изпаднах в размисли и страсти. Пак не знам какво правя и какво ми се прави. Връхлитат ме нови и нови идеи, които само чакат да ги осъществя, но аз не правя нищо.

Най-сетне написах и изпратих есето си за "1000 Стипендии", което за жалост виснеше над мен като някаква тежест. Исках да напиша нещо още в началото, когато излязоха темите, но незнайно защо реших ОТНОВО да оставя и направя всичко в последния момент. Важното е, че го направих.



И така с настъпването на пролетта (сезон, който откривам, че харесвам изключително много) в главата ми взе да се мъдри една дума и леко взе, че се закотви там...ПРОМЯНА.
Промяна тук, промяна там, промяна навсякъде.
Както виждате пак промених малко или много дизайна на блога и смених снимките за профилна и корица на страницата си във фейсбук (ако виждате промяна тук, значи определено и с мен се случва нещо). Харесва ми адски много, надявам се и на вас. Исках да вкарам малко цвят, защото все пак е пролет и всичко (включително и аз) се пробужда.



Започнах да се замислям отново над всички онези идеи които имах миналото лято по отношение на блога (някой от тях ги изпълних). Идеи, повечето от които дошли ми по време на едномесечния ми престой в Китай, за който тооолкова дълго отлагам да ви разкажа, че чак ми иде сама да си хвърля един бой.

Замислих се и над първоначалната идея на самия блог. Защо го направих? В момента той това ли е, което исках и искам да е? Отговорите на въпросите са, че го направих с идеята да споделям мнението си относно книгите, които ме вълнуваха. Изгарях от желание да намирам и чужди мнения, да откривам чрез ревюта нови книги и така. А другия отговор е не.

И тук идва ролята на промяната. Нямам никакво намерение да се отказвам от блога си или от първоначалната си идея и насоченост. Дори се замислих как това местенце тук искам да си го имам винаги, с две думи да не спирам да си водя блог за каквото и да е, където и да съм и наистина вярвам и се надявам да изпълня тази своя заръка, защото блогърството ми харесва.
Но, идва голямото НО. Искам да го направя малко по-лично пространство. Освен книгите мен ме вълнуват и хиляди други неща. Предполагам още със създаването някъде вътре в себе си съм си мислела за момента, в който ще започна малко или много да разнообразявам, тъй като не сложих в името на блога си нищо свързано с книгите 😀, нарекох го "Странната Вселена" и дори в първия си пост се сещам, че бях писала каква странна птица съм. Еми, честно казано това си е моето местенце, а аз всъщност не съм показала кой знае колко от своята личност на вас читателите.

И затова ми се иска да променя този аспект. Искам да пиша по-често за всякакви работи, които ми скимнат дори и да са най-големите глупости на света. Искам да разнообразя това място и да си го направя малко по-мое, така да се каже.

Тук искам да вметна един много хубав пост, засягащ нещо важно и провокирал доста голяма дискусия. Става въпрос за поста на Ева относно еднообразието, което настана в последно време в нашето малко общество. Еднообразие към което и аз самата допринасям и следователно искам да променя това. Радвам се на все новите и новите блогъри, които се присъединяват към общността, но подкрепям това, че има доста еднотипни и повтарящи се неща. И на мен самата ми омръзна да имам само ревю-таг последователност.

Не съм първият човек, който реши да предприеме нещо и да промени нещата. Още няколко  го направиха, което също ме побутна към това и аз да се "размърдам" малко, за което съм им благодарна и се радвам на това, което те правят.



Та в крайна сметка идеята ми беше да споделя, че искам промяна и работя по това тя да се случи и предполагам този пост поставя началото. Реших да се откажа за добро от някакви неща, които ме задържаха и ме караха да премислям твърде много и да си задавам въпроси на които или не знам отговора, или не искам да го намеря. Освободих се предполагам от някакъв товар и свърших неща, които трябваше да свърша доста по-рано. Занапред се надявам да се придържам към идеите си, да намирам време, воля, мотивация и желание да ги изпълнявам. Да търся нови неща, които да ме вдъхновяват, да се развивам в различни посоки. Да правя неща, а не да бездействам.
Надявам се с решенията, които взех и вземам да отворя нова страница.
След толкова размисли и страсти искам да благодаря на всички, които оцеляхте и останахте до края на този пост и благодаря, ако решите и занапред да продължите да посещавате моето местенце тук. Благодаря ви!



понеделник, 3 април 2017 г.

March Wrap-Up & April TBR




Здравейте!

Поредната равносметка е тук, както и новия месец, който се надявам да ми донесе голяма доза вдъхновение, свежест и настроение, на вас също. Фактът, че всичко около нас вече се пробужда, астрономическата пролет настъпи, времето е прекрасно и слънчево, ме кара да се чувствам заредена и енергична. Правят ми се нови неща, връхлитат ме идеи, но засега всичко е само в главата ми, чакащо да го осъществя.

Wrap-Up
Е, стига общи приказки. Месец Март беше добър откъм книги, прочетох цели 3 и те са:

1. "Broken Prince"- Erin Watt
Това беше едно достойно продължение на първата книга "Парцалена принцеса". Все повече въпроси, все по-заплетени ситуации и все по-голям интерес да прочета и третата. 

2. "Twisted Palace"- Erin Watt
Достойният "временен" край на историята за семейство Роял (временен, защото май ще има и четвърта книга). Радвам се, че успях да зарибя и още хора да прочетат тази история и да им харесва.

3. "Къде си Аляска" - Джон Грийн
Това беше втория ми опит с тази книга и то успешен. Радвам се, че я прочетох, въпреки че имаше неща, които не ми се понравиха. Имаше неща и разбира се цитати, които много харесах, както и доста храна за размисъл. Но цялостно мисля, че единствената друга книга, която съм чела на Грийн - "Вината в нашите звезди", беше мааалкоо по-добра.

TBR
За Април съвсем умишлено не си правя много големи планове и ще напиша само две книги, които така или иначе вече съм започнала.

1. "Аз още броя дните" - Георги Бърдаров

2. "Смъртни Белези" - Вероника Рот



сряда, 22 март 2017 г.

Top 5 Wednesday: Favorite Angsty Romances



Здравейте!

Време е за следващата тема от Top 5 Wednesday, а именно да изброя 5 от любимите си двойки от angsty romances (едни от най-любимите ми, които не знам как да преведа на български затова го оставям така). Темата ми хареса много и щом я видях реших да пиша за нея, а ако ви са интересни и другите теми и искате да разберете нещо повече за тази рубрика цъкнете тук за линк към групата в Goodreads.

Само тук ще ви вметна дефиницията за angsty (definition: adj.: describes a situation or literary piece which contains dark, depressing, angry, and/or brooding emotions from the participating characters)

1. "Ugly Love" - Майлс и Тейт
Обожавам книгата, обожавам героите и в частност тези двамата, които са главните разбира се. Четейки дефиницията за angsty тези двамата са идеални и ги слагам на 1-во място, защото са от любима моя книга. Цялата история от миналото на Майлс е доста тъжна и мрачна и го е направила изключително коравосърдечен в настоящето, от там има доста драма и проблеми с Тейт, следователно мисля, че са идеалната двойка за тази класация. 

2. "Красив Негодник" - Клоуи и Бенет
Тези двамата са ми страшни любимци. Невероятно забавни и прекрасно изградени персонажи. Обичаха се и бяха готови във всеки момент да си откъснат главите. Цялата поредица "Красив" е страхотна и забавна и точно заради такива герои като Клоуи и Бенет бих искала да я препрочитам отново и отново.

3. "Красиво Бедствие" - Травис и Аби
Знам, че Травис е любим герой на много от нас. Той е олицетворението на "лошото момче", но в тази история Аби всъщност е тази с мрачното минало. Тя е страхотно изграден "badass" герой с мистериозно и в крайна сметка доста интересно минало. Разбира се и в тяхната двойка си имаше проблемите, караниците и глупавите решения, но определено си ми остават в сърцето като една любима двойка.

4. "Ще те чакам" - Камерън и Ейвъри
Ееех, тази книга искам да я препрочета. Много хубава история със забавни герои. Тук отново главната героиня е имала трудно минало оставило я с доста мрачни и неприятни емоции, а Камерън е момчето, което лекува раните ѝ и показва как отново да вярва във всичко.

5. "Archer's Voice" - Арчър и Бри
Невероятно история с много силни герои. Арчър е идеалният герой за тази категория. Има проблем, който прави живота му от части труден и доста самотен докато в живота му не се появява Бри, която запълва празните местенца в душата и ежедневието му.





неделя, 19 март 2017 г.

Book Review: "Спасяването на Франческа" от Мелина Маркета



 Оценка в Goodreads: 5/5

Здравейте!


"Спасяването на Франческа" е една прекрасна история за израстването на една тийнейджърка, за трудностите на едно семейство, борещо се с коварна болест и история показваща как и колко ние децата се нуждаем от родителите си, дори и не винаги да го показваме.

В живота на Франки изведнъж се случват много промени. Ходи в гимназия "Стела", харесва приятелките си, влияе се от тях и това, което правят. Всяка сутрин на огледалото в банята, момичето намира залепена мотивираща бележка от майка си Миа, която също така обича да съветва Франки относно всичко, което прави и да я кара да бъде независима.

"Дори не си спомням кога за последно някой използва името ми, като изключим госпожица Куин. Не си спомням кога за последно някой ме погледна в очите, за да ми каже нещо. Страх ме е да се видя в огледалото, защото може и да се сблъскам с едно голмо нищо."




Всичко това е нейното нормално ежедневие, докато в един момент тя трябва да се премести в ново училище - изцяло мъжката гимназия "Сейнт Себастиан" заедно с още 30-тина други момичета. Налага ѝ се да създава нови приятелства, да излезе иззад маската на срамежливото и скучно момиче, да напусне зоната си на комфорт.

Заедно с всичко това, у дома Франки се изправя и пред друг проблем. Нещо се случва с майка ѝ, нещо за което никой не говори, никой не обяснява на нея и на брат ѝ, поредното нещо, което безкрайно позитивния им баща си мисли, че ще се оправи просто ей така с времето.

"Това, което направо ме влудява в цялата ситуация е, че никой не загрява как се чувстваме ние. Никой не ни пита дали искаме да се разделяме. Направо приеха за свършен факт, че Лука би искал да прекара време с братовчедите ни, докато аз бих предпочела спокойствието и тишината."

И така Франческа тръгва по пътя на откриването на истинското си "АЗ". В този период тя разбира колко важна част от ежедневието и живот ѝ е Миа, с нейните съвети, внимание и любвеобилност. И сега, когато майка ѝ се държи странно и е само бегла сянка на себе си, Франки усеща жестоко нейната липса. Сеща се за всички онези съвети, които е получавала от нея за приятелките си, за училището, и осъзнава, че всъщност момичетата от "Стела" не  са ѝ  били истински приятелки и че на нея вече не ѝ пука за мнението им.

"Гласът на майка ми прогърмява в главата ми. Като пазителя на спомени. "Помниш ли онзи път, когато останаха у нас за уикенда и накрая дори не ти благодариха, нито пък се сбогуваха? Ами когато не благоволиха да те изслушат по телефона, докато ти плачеше и им се извиняваше за нещо, за което дори не беше виновна? Спомняш ли си колко пъти идваха на училище и решаваха,че  точно този ден няма да си говорят с теб?""

Открива истинското приятелство в лицето на шантавата и различна компания с която движи в "Сейнт Себастиан". Заклетата феминистка Тара Финке, разбивачката на сърца Шивон Съливан, акордеонистката Джъстийн Калински, странните индивиди Томас Макий и Джеймс Хейлър и разбира се Уил Тромбал. С тяхна помощ Франческа се спасява, сваля маската, спира да се преструва, започва да проявява характер и да следва онова, което иска и харесва.

Франческа минава през препятствия, нови приятелства, любов, тотално загубване на същност и откриване на такава. Проблеми обгръщащи и повалящи цялото ѝ семейство, вина, незнание за всичко случващо се около нея, караници с баща ѝ, бунтуване, за да стигне накрая до откриването на себе си. Открива своята група от хора, които обича и те обичат нея, намира сили заедно с баща си и брат си, за да помогне на Миа да излезе от черната дупка в която е изпаднала.

 "-Никъде няма да ходя, Франки. Случилото се с Миа... -гласът му се пречупва и очите му се напълват със сълзи. И двамата се разплакваме . - ...то ме убива, Франки. Но никога не бих се отказал от нея или от вас с Лука. Само и вие не се отакзвайте от мен."

Това е един от най-добрите тийнейджърски романи, които съм чела до сега. Първата книга от авторката Мелина Маркета, която чета и която успя да запали интереса ми към нейното творчество. Много се радвам, че я прочетох, засегна много важни теми и трябва да се чете и от деца и от родители.

Благодаря искрено на Издателство МИЛЕНИУМ за предоставената възможност!