петък, 14 април 2017 г.

Имам нужда от промяна



Тази година не започна по най-добрия начин за мен и дори не знам дали има конкретна причина за това. Просто така се чувствах, сякаш нещо не е наред.
Бях изпаднала малко или много в нещо, което с приятелките ми нарекохме LIFE SLUMP (е, едва ли ние сме го измислили, сигурно вече някой го е направил long before us).
Нямах мотивация за каквото и да е. Тогава се случи и лекото замиране на блога. Зарязах го, защото нямах желание да пиша, не знаех за какво да пиша. Не четях, защото не ми се четеше. Общо взето само и единствено мързелувах.

По  някое време после се посъвзех. По принцип обичам да съм заета и когато не съм затрупана с хиляди неща за вършене to keep me busy, изпадам в състояние на едно голямо нищоправене (няма такава дума, но все тая).
През Февруари  най-сетне се накарах да напиша дълго отлаганото ревю на "Никога Достатъчни" и от там нататък навлязох бавно в ритъм. Възвърнах мотивацията си и започнах да правя всичко онова, на което бях натиснала паузата. През Март започнах  и да си тренирам редовно, което е едно невероятно събитие, което ме държи през по-голямата част от времето мотивирана и изпълнена с желание за всякакви неща.

Well, стигаме и до Април от който изминаха вече цели 14 дни, в които аз отново изпаднах в размисли и страсти. Пак не знам какво правя и какво ми се прави. Връхлитат ме нови и нови идеи, които само чакат да ги осъществя, но аз не правя нищо.

Най-сетне написах и изпратих есето си за "1000 Стипендии", което за жалост виснеше над мен като някаква тежест. Исках да напиша нещо още в началото, когато излязоха темите, но незнайно защо реших ОТНОВО да оставя и направя всичко в последния момент. Важното е, че го направих.



И така с настъпването на пролетта (сезон, който откривам, че харесвам изключително много) в главата ми взе да се мъдри една дума и леко взе, че се закотви там...ПРОМЯНА.
Промяна тук, промяна там, промяна навсякъде.
Както виждате пак промених малко или много дизайна на блога и смених снимките за профилна и корица на страницата си във фейсбук (ако виждате промяна тук, значи определено и с мен се случва нещо). Харесва ми адски много, надявам се и на вас. Исках да вкарам малко цвят, защото все пак е пролет и всичко (включително и аз) се пробужда.



Започнах да се замислям отново над всички онези идеи които имах миналото лято по отношение на блога (някой от тях ги изпълних). Идеи, повечето от които дошли ми по време на едномесечния ми престой в Китай, за който тооолкова дълго отлагам да ви разкажа, че чак ми иде сама да си хвърля един бой.

Замислих се и над първоначалната идея на самия блог. Защо го направих? В момента той това ли е, което исках и искам да е? Отговорите на въпросите са, че го направих с идеята да споделям мнението си относно книгите, които ме вълнуваха. Изгарях от желание да намирам и чужди мнения, да откривам чрез ревюта нови книги и така. А другия отговор е не.

И тук идва ролята на промяната. Нямам никакво намерение да се отказвам от блога си или от първоначалната си идея и насоченост. Дори се замислих как това местенце тук искам да си го имам винаги, с две думи да не спирам да си водя блог за каквото и да е, където и да съм и наистина вярвам и се надявам да изпълня тази своя заръка, защото блогърството ми харесва.
Но, идва голямото НО. Искам да го направя малко по-лично пространство. Освен книгите мен ме вълнуват и хиляди други неща. Предполагам още със създаването някъде вътре в себе си съм си мислела за момента, в който ще започна малко или много да разнообразявам, тъй като не сложих в името на блога си нищо свързано с книгите 😀, нарекох го "Странната Вселена" и дори в първия си пост се сещам, че бях писала каква странна птица съм. Еми, честно казано това си е моето местенце, а аз всъщност не съм показала кой знае колко от своята личност на вас читателите.

И затова ми се иска да променя този аспект. Искам да пиша по-често за всякакви работи, които ми скимнат дори и да са най-големите глупости на света. Искам да разнообразя това място и да си го направя малко по-мое, така да се каже.

Тук искам да вметна един много хубав пост, засягащ нещо важно и провокирал доста голяма дискусия. Става въпрос за поста на Ева относно еднообразието, което настана в последно време в нашето малко общество. Еднообразие към което и аз самата допринасям и следователно искам да променя това. Радвам се на все новите и новите блогъри, които се присъединяват към общността, но подкрепям това, че има доста еднотипни и повтарящи се неща. И на мен самата ми омръзна да имам само ревю-таг последователност.

Не съм първият човек, който реши да предприеме нещо и да промени нещата. Още няколко  го направиха, което също ме побутна към това и аз да се "размърдам" малко, за което съм им благодарна и се радвам на това, което те правят.



Та в крайна сметка идеята ми беше да споделя, че искам промяна и работя по това тя да се случи и предполагам този пост поставя началото. Реших да се откажа за добро от някакви неща, които ме задържаха и ме караха да премислям твърде много и да си задавам въпроси на които или не знам отговора, или не искам да го намеря. Освободих се предполагам от някакъв товар и свърших неща, които трябваше да свърша доста по-рано. Занапред се надявам да се придържам към идеите си, да намирам време, воля, мотивация и желание да ги изпълнявам. Да търся нови неща, които да ме вдъхновяват, да се развивам в различни посоки. Да правя неща, а не да бездействам.
Надявам се с решенията, които взех и вземам да отворя нова страница.
След толкова размисли и страсти искам да благодаря на всички, които оцеляхте и останахте до края на този пост и благодаря, ако решите и занапред да продължите да посещавате моето местенце тук. Благодаря ви!



понеделник, 3 април 2017 г.

March Wrap-Up & April TBR




Здравейте!

Поредната равносметка е тук, както и новия месец, който се надявам да ми донесе голяма доза вдъхновение, свежест и настроение, на вас също. Фактът, че всичко около нас вече се пробужда, астрономическата пролет настъпи, времето е прекрасно и слънчево, ме кара да се чувствам заредена и енергична. Правят ми се нови неща, връхлитат ме идеи, но засега всичко е само в главата ми, чакащо да го осъществя.

Wrap-Up
Е, стига общи приказки. Месец Март беше добър откъм книги, прочетох цели 3 и те са:

1. "Broken Prince"- Erin Watt
Това беше едно достойно продължение на първата книга "Парцалена принцеса". Все повече въпроси, все по-заплетени ситуации и все по-голям интерес да прочета и третата. 

2. "Twisted Palace"- Erin Watt
Достойният "временен" край на историята за семейство Роял (временен, защото май ще има и четвърта книга). Радвам се, че успях да зарибя и още хора да прочетат тази история и да им харесва.

3. "Къде си Аляска" - Джон Грийн
Това беше втория ми опит с тази книга и то успешен. Радвам се, че я прочетох, въпреки че имаше неща, които не ми се понравиха. Имаше неща и разбира се цитати, които много харесах, както и доста храна за размисъл. Но цялостно мисля, че единствената друга книга, която съм чела на Грийн - "Вината в нашите звезди", беше мааалкоо по-добра.

TBR
За Април съвсем умишлено не си правя много големи планове и ще напиша само две книги, които така или иначе вече съм започнала.

1. "Аз още броя дните" - Георги Бърдаров

2. "Смъртни Белези" - Вероника Рот



сряда, 22 март 2017 г.

Top 5 Wednesday: Favorite Angsty Romances



Здравейте!

Време е за следващата тема от Top 5 Wednesday, а именно да изброя 5 от любимите си двойки от angsty romances (едни от най-любимите ми, които не знам как да преведа на български затова го оставям така). Темата ми хареса много и щом я видях реших да пиша за нея, а ако ви са интересни и другите теми и искате да разберете нещо повече за тази рубрика цъкнете тук за линк към групата в Goodreads.

Само тук ще ви вметна дефиницията за angsty (definition: adj.: describes a situation or literary piece which contains dark, depressing, angry, and/or brooding emotions from the participating characters)

1. "Ugly Love" - Майлс и Тейт
Обожавам книгата, обожавам героите и в частност тези двамата, които са главните разбира се. Четейки дефиницията за angsty тези двамата са идеални и ги слагам на 1-во място, защото са от любима моя книга. Цялата история от миналото на Майлс е доста тъжна и мрачна и го е направила изключително коравосърдечен в настоящето, от там има доста драма и проблеми с Тейт, следователно мисля, че са идеалната двойка за тази класация. 

2. "Красив Негодник" - Клоуи и Бенет
Тези двамата са ми страшни любимци. Невероятно забавни и прекрасно изградени персонажи. Обичаха се и бяха готови във всеки момент да си откъснат главите. Цялата поредица "Красив" е страхотна и забавна и точно заради такива герои като Клоуи и Бенет бих искала да я препрочитам отново и отново.

3. "Красиво Бедствие" - Травис и Аби
Знам, че Травис е любим герой на много от нас. Той е олицетворението на "лошото момче", но в тази история Аби всъщност е тази с мрачното минало. Тя е страхотно изграден "badass" герой с мистериозно и в крайна сметка доста интересно минало. Разбира се и в тяхната двойка си имаше проблемите, караниците и глупавите решения, но определено си ми остават в сърцето като една любима двойка.

4. "Ще те чакам" - Камерън и Ейвъри
Ееех, тази книга искам да я препрочета. Много хубава история със забавни герои. Тук отново главната героиня е имала трудно минало оставило я с доста мрачни и неприятни емоции, а Камерън е момчето, което лекува раните ѝ и показва как отново да вярва във всичко.

5. "Archer's Voice" - Арчър и Бри
Невероятно история с много силни герои. Арчър е идеалният герой за тази категория. Има проблем, който прави живота му от части труден и доста самотен докато в живота му не се появява Бри, която запълва празните местенца в душата и ежедневието му.





неделя, 19 март 2017 г.

Book Review: "Спасяването на Франческа" от Мелина Маркета



 Оценка в Goodreads: 5/5

Здравейте!


"Спасяването на Франческа" е една прекрасна история за израстването на една тийнейджърка, за трудностите на едно семейство, борещо се с коварна болест и история показваща как и колко ние децата се нуждаем от родителите си, дори и не винаги да го показваме.

В живота на Франки изведнъж се случват много промени. Ходи в гимназия "Стела", харесва приятелките си, влияе се от тях и това, което правят. Всяка сутрин на огледалото в банята, момичето намира залепена мотивираща бележка от майка си Миа, която също така обича да съветва Франки относно всичко, което прави и да я кара да бъде независима.

"Дори не си спомням кога за последно някой използва името ми, като изключим госпожица Куин. Не си спомням кога за последно някой ме погледна в очите, за да ми каже нещо. Страх ме е да се видя в огледалото, защото може и да се сблъскам с едно голмо нищо."




Всичко това е нейното нормално ежедневие, докато в един момент тя трябва да се премести в ново училище - изцяло мъжката гимназия "Сейнт Себастиан" заедно с още 30-тина други момичета. Налага ѝ се да създава нови приятелства, да излезе иззад маската на срамежливото и скучно момиче, да напусне зоната си на комфорт.

Заедно с всичко това, у дома Франки се изправя и пред друг проблем. Нещо се случва с майка ѝ, нещо за което никой не говори, никой не обяснява на нея и на брат ѝ, поредното нещо, което безкрайно позитивния им баща си мисли, че ще се оправи просто ей така с времето.

"Това, което направо ме влудява в цялата ситуация е, че никой не загрява как се чувстваме ние. Никой не ни пита дали искаме да се разделяме. Направо приеха за свършен факт, че Лука би искал да прекара време с братовчедите ни, докато аз бих предпочела спокойствието и тишината."

И така Франческа тръгва по пътя на откриването на истинското си "АЗ". В този период тя разбира колко важна част от ежедневието и живот ѝ е Миа, с нейните съвети, внимание и любвеобилност. И сега, когато майка ѝ се държи странно и е само бегла сянка на себе си, Франки усеща жестоко нейната липса. Сеща се за всички онези съвети, които е получавала от нея за приятелките си, за училището, и осъзнава, че всъщност момичетата от "Стела" не  са ѝ  били истински приятелки и че на нея вече не ѝ пука за мнението им.

"Гласът на майка ми прогърмява в главата ми. Като пазителя на спомени. "Помниш ли онзи път, когато останаха у нас за уикенда и накрая дори не ти благодариха, нито пък се сбогуваха? Ами когато не благоволиха да те изслушат по телефона, докато ти плачеше и им се извиняваше за нещо, за което дори не беше виновна? Спомняш ли си колко пъти идваха на училище и решаваха,че  точно този ден няма да си говорят с теб?""

Открива истинското приятелство в лицето на шантавата и различна компания с която движи в "Сейнт Себастиан". Заклетата феминистка Тара Финке, разбивачката на сърца Шивон Съливан, акордеонистката Джъстийн Калински, странните индивиди Томас Макий и Джеймс Хейлър и разбира се Уил Тромбал. С тяхна помощ Франческа се спасява, сваля маската, спира да се преструва, започва да проявява характер и да следва онова, което иска и харесва.

Франческа минава през препятствия, нови приятелства, любов, тотално загубване на същност и откриване на такава. Проблеми обгръщащи и повалящи цялото ѝ семейство, вина, незнание за всичко случващо се около нея, караници с баща ѝ, бунтуване, за да стигне накрая до откриването на себе си. Открива своята група от хора, които обича и те обичат нея, намира сили заедно с баща си и брат си, за да помогне на Миа да излезе от черната дупка в която е изпаднала.

 "-Никъде няма да ходя, Франки. Случилото се с Миа... -гласът му се пречупва и очите му се напълват със сълзи. И двамата се разплакваме . - ...то ме убива, Франки. Но никога не бих се отказал от нея или от вас с Лука. Само и вие не се отакзвайте от мен."

Това е един от най-добрите тийнейджърски романи, които съм чела до сега. Първата книга от авторката Мелина Маркета, която чета и която успя да запали интереса ми към нейното творчество. Много се радвам, че я прочетох, засегна много важни теми и трябва да се чете и от деца и от родители.

Благодаря искрено на Издателство МИЛЕНИУМ за предоставената възможност!

вторник, 14 март 2017 г.

Book Quotes #1 - "It Ends With Us" от Колийн Хувър


  • "I'm more focused on other people, and how they ultimately come to the decision to just end their own lives.Do they ever regret it?In the moment after letting go and the second before they make impact, there has to be a little bit of remorse in that brief free fall.Do they look at the ground as it rushes toward them and think, "Well crap.This was a bad idea."
  • "I feel his voice in my stomach.That's not good.Voices should stop at the ears, but sometimes-not very often at all, actually-a voice will penetrate past my ears and reverberate straight down through my body.He has one of those voices.Deep, confident, and a little like butter."
  • "There is no such thing as bad people.We're all just pople who sometimes do bad things."
  • "I actually think that's respectable, Ryle.A lot of people refuse to admit they might be too selfish to have children.
  • "I've been feeling like drowning lately, and sometimes people need a reminder that they just need to keep swimming." 
  • "Fifteen seconds.That's all it takes to completely chage everything about a person."
  • "All humans make mistakes.What determines a person's charcter aren't the mistakes we make.It's how we take those mistakes and turn them into lessons rather than excuses."
  • "Imagine all the people you meet in your life.There are so many.They come in like waves, trickling in and out with the tide.Some waves are much bigger and make more of an impact than others.Sometimes the waves bring with them things from deep in the bottom of the sea and they leave those things tossed onto the shore.Imprints against the grains of sand that prove the waves had once been there, long after the tide recedes."
  • "In the future...if by some miracle you ever find yourself in the position to fall in love again...fall in love with me."
Този пост стои в черновите ми от доста дълго време, всъщност май го написах непосредствено след прочитането на книгата. Няма някаква определена цел, просто реших да правя такива постове с цитати от книги, които са ме докоснали. На мен доста често ми се случва да искам да прочета някоя книга след като съм видяла някакъв цитат, който много ми е харесал, така че предполагам и на вас може да ви се случи. Радвам се, че започвам тази рубрика с точно тази книга. Една силна история, която заслужава вниманието, което получава, а за следващ пост ми се иска да ви напиша няколко цитата от книгата на Симона Стоева - "Никога достатъчни", защото и нея след като я прочетох и ми се прииска да напиша тук няколко цитата.
Е, това е от мен за сега, до следващия път! 

 

петък, 10 март 2017 г.

Book Review: "Далеч от светлината" от M.O.Уолш

Оценка в Goodreads: 4/5


Здравейте!

Днес най-сетне дойде времето да напиша ревю на тази книга, която за жалост започнах да чета в неподходящ читателски момент и просто я забавих твърде дълго. Но това вече няма значение, защото я приключих и съм готова да споделя мнението си с вас.

"Далеч от светлината" май не е много лесна за четене книга и може би не е за всеки, тъй като почти няма пряка реч (от личен опит знам, че понякога такива книги стават супер скучни и остават недовършени). Но, има едно голямо НО, това не е недостатък на книгата, нито е нещо, което да ви плаши и да си казвате, че няма да я прочетете. Тази книга е идеална за моментите когато искате да се разнообразите. Историята е интересна, завладяваща и изпълнена с доста житейски уроци на които трябва да се обърне внимание.

Отново казвам, фактът че книгата е написана така не означава, че е скучна. Дори да си призная, аз осъзнах това с пряката реч едва дни преди да завърша с четенето. През цялото това време историята е била интересна и очевидно съм била погълната, че да не забележа.

"Далеч от светлината" е история, разказ на един мъж за израстването му като такъв. За моментите и  нещата, които е преживял, за да е това което е днес.
Четейки книгата или по-скоро, когато я завърших се почувствах сякаш бях седнала с някой познат, който ми разказваше живота си изпълнен с интересни случки.

Нашият герой живее в един квартал на Батън Ръж, Луизиана, където ежедневието е монотонно и нищо толкова интересно не се случва. Децата си играят по улиците, ходят на училище, майките си вършат домакинската работа и се грижат за дворовете си. И всичко е така докато една вечер едно ужасяващо събитие не разтърсва на пръв поглед спокойния квартал. 15-годишната съученичка на нашия тогава 14-годишен разказвач, бива изнасилена. Това се случва през едно типично горещо лято през 1989 година и дори 20 години след това, задържан виновник няма. 
"После започнах да се чудя какво точно имаше предвид Джули, когато каза, че изнасилването не е нещо, за което жените ще разправят наляво и надясно, и това мен накара да се замисля каква друга ужасяваща информация се предава безмълвно от едно женско сърце на друго. И изведнъж ми стана трудно да разбера мъжете като цяло, да разбера вредата, която можем да нанесем, а също и факта, че изобщо е възможно и аз да съм един от тях."
Името и е Линди. Тя е прекрасна, красива, атлетична, лъчезарна, усмихната и много момчета си мечтаят за нея. Нашият герой не е изключение. Докато четете ще се убеждавате в това хиляда пъти. Начина по който той я описва е просто невероятен. За него тя е муза, олицетворение на най-прекрасното нещо, ходещо по тази земя. Той е влюбен до уши много преди злощастната случка през 1989 година. Дори на моменти беше прекалено обсебен от идеята "Линди". Понякога стоях и се чудех как може да е толкова задълбочен в емоциите си, че да не забелязва истината, която му вади очите. Също така мисля, че на моменти и прекаляваше с цялото това вманиачаване, но предполагам това се е дължало на тийнейджърството и бушуващите хормони.

Изнасилването на Линди определено променя героите къде положително, къде отрицателно. Всички се променят. Линди се затваря в себе си и започва да се държи по различен начин от преди. Сменя прически, стилове, начина по който се държи, компаниите в които се движи. Няма и спомен от онова безгрижно и весело момиче. И това не се харесва на нашия герой. Дълго време той няма абсолютно никакъв близък контакт със своята възлюбена и решава всячески да и се хареса, правейки какво ли не. Слушайки нейната музика, обличайки се така че да и се хареса, държейки се така че да го забележи. Но нещата между тях никога всъщност не са имали и малък шанс да се превърнат в това, което на него му се е искало и точно това нямах търпение главния ни герой да разбере, защото беше повече от очевадно.

Въпреки хилядите му опити и неизчезващата, безгранична вяра, че с Линди може нещо да се случи той също така никога не се отказва и да намери виновника за случилото се. Още едно наивно желание, което го вкарва в безброй бели и желание, което всъщност си е било лично негово, Линди се оказва (което е логично), че не иска да знае кой е извършил престъплението срещу нея. Тя просто иска да продължи живота си.
"Линди ми хвърли такъв изпепеляващ поглед, че разбрах как нищо не съм знаел за нея въпреки годините и усилията, които бях положил. Разговорите ни за Дамър. Незначителните клюки. Странният ни телефонен секс. Те нямаха нищо общо с истинския ѝ живот. Нямаха нищо общо със сърцето ѝ."

През няколкото години в които се развива действието на книгата , в живота на нашия герой се случват и други важни неща, които го променят и карат да се замисля макар и години след това.
Последните страници ни дават доста задоволителен финал на историята. Виждаме живота на нашия герой след всичките тези години и научаваме една малка дълго пазена от него тайна за нещо, което го е глождело всичките тези 20 години. Срещаме Линди, и в крайна сметка съвсем случайно научаваме кой е бил извършителя на случилото се през лятото на 1989 година и разбираме, че едно време нещата са могли да се развият по по-различен начин, ако този малък детайл е бил наяве тогава. Но всичкото това в този момент е вече в миналото и всеки е получил малко или много заслуженото си щастие и спокойствие.

Както написах по-горе това е книга за израстването на един мъж от малко момче до това, което е сега. С всичките премеждия от детството му без значение дали те пряко са засягали него, той си е взел поука дори и след цялото това време. Това е история за вината, за спомените и тяхната невероятна способност да се появяват понякога и да ни карат да си спомняме някакви отдавна случили се неща и сега когато сме по-мъдри да си обясним някой неща и да си извадим съответните изводи. История преплетена със загадка, която няма начин да не искате да разгадаете. Книга, която заслужава да бъде прочетена, дори и да го направите бавничко като мен. Написана е достатъчно увлекателно, че да задържи вниманието ви и да ви накара да си задавате въпроси на всяко второ изречение, както беше при мен, и също така показва добрата работа на М.О.Уолш, който се е справил забележително като за дебютен роман.

Благодарности на Издателство МИЛЕНИУМ за предоставената възможност!

"Вълнуващ роман за любовта, вината, семейството и израстването, разгръщащ се на фона на американския Юг."
Ню Йорк Таймс

"Последната страница е също толкова интригуваща, колкото и първата. Загадка, която нямаш търпение да разгадаеш.:
Катрин Стокет, авторка на "Слугинята"

неделя, 5 март 2017 г.

The SKAM Book TAG

Здравейте!
Днес е време за нов таг, но този е малко по-специален. Искрени благодарности на Вероника, която ме тагна, все пак се опира на нашите любими герои от Skam. Аз ще посоча Алекс, защото знам, че и тя е голяма фенка на сериала, а ако някой хареса въпросите може да го направи също.
Сега приятно четене!

1. Isak Valtersen - любимият ти герой, който преминава през огромно личностно израстване
Не бих казала, че са ми точно любими герои, но посочвам Теса и Хардин от "След". Конкретно тези двамата минават през толкова неща заедно, че няма как да излязат от всичко накрая без да са помъдрели малко. Радвам се, че видяхме тази промяна, защото ако я нямаше, всичко щеше да е безсмислено.Плюс това не само те като персонажи се променят с всяка книга, но и писането на авторката става  по-добро.


2. Even Bech Naesheim - любимият ти герой с ментално заболяване 
*shame* тук нямам отговор. Представяте ли си, че досега такъв герой не съм срещала. Да, чела съм много книги с какви ли не болести, но уви не и някаква форма на ментално заболяване. Ако имате някакви предложения ще се радвам да ги оставите в коментарите отдолу.


3. Jonas Noah Vascquez - любимият ти герой, който държи силно на приятелите си
Ще посоча един от последните персонажи, с които се сблъсках, а именно Саймън от "Simon vs the Homo Sapiens Agenda". Мисля, че идеално спада към тази категория. За него мнението на приятелите му беше едно от най-важните. Според Саймън, те дори го познаваха по-добре отколкото той самия себе си.


4. William Magnusson - любимият ти badass герой със златно сърце
Ами тук като се замислих мога да сложа 90% от момчетата от романите или по-скоро онези, развиващи се в гимназията и колежа. Там те почти винаги са представени в такава светлина и просто имат такова излъчване, но пък и наистина имат златни сърца и са добрички отвътре. За пример давам Травис от "Красиво бедствие" и Рийд от "Парцалена принцеса", с който сме в процес на откриване на "златното му сърце".



5. Christoffer Schistad - любимият ти герой, който обича да си навлича неприятности
 Ами тук отговора е същия като по-горния.



6. Eskild Tryggvason - любимият ти герой, чиято мисия е да се грижи за всички останали
Лили Блум от "It ends with Us" , която е супер грижовен персонаж, все пак още от малка се грижи за едно бездомно момче...И Стела от "Сърца за разбиване", която беше готова да направи всичко и го правеше, само и само болната и сестра да е добре и щастлива.


7. Magnus Fossbaken - юбимият ти герой, който най-добре знае как да те разсмее
Значи тук отговора може да бъде много дълъг. Имам си книги, към които се обръщам винаги щом имам нужда да се разсмея. Например поредицата "Красив" на Кристина Лорен. Тези сигурно ще ги препрочитам до края на дните си. Започна ли с тях и е все едно се завръщам у дома, топличко и уютничко, и винаги с огромна доза смях.

И като за финал един подобаващ поздрав за феновете *намигвам ви*...