Ревю на книгата "След сблъсъка" от Анна Тод

Края на първата книга беше доста неочакван.Доста добър "plot twist"...нещата се навързваха доста добре.Не очаквах такова нещо,такова предателство от страна на Хардин,въпреки че за мен беше доста отрицателен и гаден герой в първата книга.

"Знам,че не ме обичаш.За теб винаги е било само игра.Докато аз се влюбвах в теб,ти си бил прекалено зает да ме използваш."

Книгата разбира се започва със разбитите мечти,сърца,наранените чувства.....но тук вече имаме и гледната точка на Хaрдин.Нещото което аз обожавам в книгите са двете гледни точки,а особено тук за мен беше невероятно удоволствие най-сетне да знам какво се случва в главата на това така побъркано момче.Започнах да го харесвам малко повече от преди,но разбира се с всички негови глави и признания идваше и голяма доза ядосване,защото да си призная в голяма част от споровете им страховете му и доводите му бяха доста глупави.

"Никога не си бях представял,че ще стане така.Никога,дори и в най-кошмарните си сънища,не си бях представял.че такава болка е възможна.Само бях чувал хората да говорят как пари и гори загубата.Никога преди не съм имал...никого или нещо,което да обожавам така.Никога не съм изпитвал потребност да бъда с някого,да притежавам някого,този човек да ми принадлежи напълно.Никога не съм искал да завися от другиго до такава степен,че да не мога да го пусна да си отиде."

Докато четях го разбирах много по-добре.Тук неспособността му да изразява чувствата си излизаше доста на преден план.Но това не го оправдаваше.

Теса и Хардин се опитваха да са разделени....той дори замина за Англия,време което му беше нужно.Там се случиха неща,които малко или много го вразумиха.А Теса от невинната се превръщаше в грешната.Не можех да разбера защо постоянно трябваше да бяга при Зед и да поддържа каквото и да е "приятелство" с него.....изобщо не го харесвам.
С времето докато тя прощаваше на Хардин,а той наистина полагаше усилия да се промени,опитваха се да изгладят връзката си,Теса също правеше грешки и глупави неща,които пораждаха нови спорове.
В една от главите Хардин дори написа писмо на Теса...това за него си беше доста голяма крачка в изразяването на чувствата си.С всяка глава имаше прогрес,на който аз много се  радвах.

"Признах си,че те обичам,докато подчертавах от шибания Толстой"

И колкото и да не ми се иска трябва да се спомене и факта,че тази книга не се различи много от предната.Този измъчващ,омагьосан кръг,в който тези двамата се  въртяха не спираше.След грандиозната издънка на Хардин мина време и те се събраха....но след това издънките дали от негова,дали вече и от нейна страна не спираха,и всички онези малки крачки,които правеха към подобряването на връзката си оставаха в тъмния ъгъл.Това си беше доста досадно.....крачка напред и десет назад.Появи се и следващият проблем пред тях и бъдещето им......Сиатъл ( мечтата на Теса) и тук отново се изяви егоистичната част от Хардин....но всичко това се разнищва в следващата книга (която чета в момента ).

"Само защото не те обича точно по начина,по който ти искаш, не означава, че не те обича с всичко...което има."

Само трябва да вметна колко ми харесват препратките към английската литература,например с "Гордост и предразсъдъци" или "Брулени хълмове",това може би ми е любимата част от книгите.


1 Comentarios